Един велосипед е сам за големи приключения – Колоезденето като страхотна подкрепа за партньорската връзка

Един велосипед е сам за големи приключения – Колоезденето като страхотна подкрепа за партньорската връзка>

Защо често се казва, че cycling е индивидуален спорт? Може би именно защото човек може да се наслади и да изпита радост от спорта сам. Понякога обаче не става въпрос само за постижения, изгорени калории и изминати километри. Понякога е важно тази радост от спорта да се сподели с някой друг. Най-добре е да прекарвате свободното си време и да се наслаждавате на любимия си спорт с вашия партньор/партньорка.

Моят личен път към cycling беше основно чрез връзката ми, тъй като нямах кола или друг моторизиран транспорт, трябваше да „се потрудя“ на моя двуколесен приятел по пътя към срещата. Аз съм типичен пример за криволичещ път към cycling. Започнах със старо малко колело, с което ходех само до магазина. Мисля, че още тогава се виждаше истинското доказателство за любов, когато успях да измина 15 км по черен път с малкото, неамортизирано колело. Постепенно преминах към по-добро и по-добро колело, докато не открих road cycling, при което останах.  

Често карах сам, защото основно исках да карам, но разбрах, че и карането в двойка има своя чар. Ако вече имате приятелка, с която искате да прекарвате все повече време, започвате да съчетавате едното с другото. Постепенно моите самотни пътувания станаха по-редки и към мен се присъедини моята приятелка. Може да се каже, че и тя започна да ми показва маршрути, места, които никога преди не бях виждал, на които никога не бях бил. 

Как изглежда едно обикновено пътуване в двойка? Изкачваме се до целта, правим снимка, качваме я в социалните мрежи и чакаме похвални коментари. Като истински спортисти знаете, че не винаги е толкова лесно. На красивите романтични снимки не се вижда усилието, което е било част от пътя. Не винаги е такава романтична идилия. И ние сме преживели по-трудни спортни постижения, които често са били съпроводени и със сълзи от умора. Често човек, въпреки компанията, се потапя в собствените си мисли. Тогава идва ред на толерантността и приемането, че партньорът трябва да се справи сам с по-трудните ситуации. Понякога идва ред на подкрепата, която двойките си дават взаимно. Това са ситуации, които снимките в социалните мрежи не улавят. 

Мисля, че и спортът дава достатъчно пространство за взаимно опознаване на партньорите.
Не винаги маршрутите водят само надолу по хълма. По време на по-трудните моменти се показват истинските страни на другия. Могат да се проявят по-слабите страни като нетърпеливост, избухливост, слаба решителност, но и положителните страни, които допринасят за доброто усещане от другия и желанието да прекарвате още повече време заедно. Също така се вижда дали партньорът/партньорката има достатъчно смелост при технически трудни и бързи MTB спускания или бързи спускания по шосе. Взаимно се установява и издръжливостта или търпението при разпределяне на силите в изкачванията. 

Затова бих препоръчал, ако искате да изпробвате своя избраник/избраница, вземете го/я на по-трудно и приключенско каране, където ще го/я тествате във всяка ситуация. Може да ви изненада ентусиазмът дори при лошо време, раздразнението от постоянното изкачване, нетърпението за края или техническите познания за отделните части на колелото като например смяна на предавки или cadence на педалиране :D 

Най-големият бонус при прекарване на свободното време със спорт са незабравимите преживявания. Дали са весели моменти в компанията на другия или новооткрити места. Лично аз виждам неограничени възможности за опознаване на нови места, забележителности. Cycling може да бъде и много добър начин да направите лятната си почивка по-приятна. Почивката става по-интересна, по-динамична, като се избягва стереотипът на почивката и позволява да й се насладите напълно.

Какво ми даде съвместният спорт? Много пъти бих се обърнал на три четвърти от пътя. Причината беше или изтощение, или не съвсем комфортни метеорологични условия. Тогава разбрах, че човек го движи напред и присъствието и енергията на другия. Когато попитах същия въпрос вече съпругата си, тя ми отговори, че на много места нямаше да стигне, ако не я бях подкрепил психически до края. Парадоксално, тя ми показа чара на спорта, аз разширих нейните спортни граници. Това наричам взаимно допълване. Сега само се надяваме, че ентусиазмът от съвместния спорт ще наследи и нашето дете ? 

Вярвате ли в любов от пръв поглед? Аз вярвам в определено очарование, но истинската любов идва с времето. Мисля, че с cycling е точно същото.