Колоездачески табу: 4 въпроса, които ви беше страх да попитате

Етикети:
Колоездачески табу: 4 въпроса, които ви беше страх да попитате>

Всяка общност има своите утвърдени правила и не е по-различно и в колоездачния пелотон, който се ръководи от много неписани принципи. Ако тъкмо започвате и ви е неудобно да попитате по-опитните си колеги за някои неща, прочетете следващата статия, в която съм избрал 4 въпроса, които най-често тревожат колоездачните новаци. 

През 2003 година започнах с този красив спорт. Като млад новак се включих в младежки отбор. В началото с учудване наблюдавах как групата се ръководи от много правила, които изобщо не разбирах. В началото не познавах добре момчетата и често ме наричаха мечка, килим и подобни, докато на една тренировка не реших да наруша табуто и започнах да питам. 

1. Бръснеш ли си краката?  

На първата тренировка забелязах, че всички момчета имат подозрително гладки крака. Тъй като бяхме връстници и всички бяхме на около 14 години, си казах: „Горките, явно още не им расте коса“. След началото на тренировката, при редовната смяна на водача, започнах да подозирам, че тези лъскави и блестящи крака не са случайност. Всеки път, когато трябваше да се завъртя напред, някой от момчетата ми казваше с ирония: „Давай, мечка“. „Смени килима“. Подозрението ми се потвърди и след кратък разговор с капитана на отбора разбрах нещо важно – колоездачите си бръснат краката. Казах си какво? Аз да не съм жена? Разбира се, веднага след тренировката взех самобръсначката и започнах. Оттогава бръсненето на краката стана за мен ритуал и вече 16 години го правя редовно. 

Освен естетическата роля, бръсненето има и практическо значение:    

  • масажите вече не болят
  • при падане раните се почистват и заздравяват по-лесно
  • общата хигиена е по-добра
  • гладките крака се мажат по-лесно с слънцезащитен крем
  • разбира се аеродинамика – ако карате 50 км дълго състезание със средна скорост 50 км/ч, „махайки килима“ ще спечелите около 3 секунди. Какво ще кажете, ще пробвате ли? ☺

2. Носиш ли слипове под cyklo gate? 

Този въпрос е интимен и според мен не е приятно да го зададете на всеки, затова ще ви разкажа как аз „открих Америка“. На първия лагер след тежка тренировка свалям колоездачните си gate, под които тогава носех „слипове“. В стаята избухна смях и се случи поредното faux pais. Отново получих „забележка“ от капитана и разбрах, че вложката на gate е антибактериална и бельо под нея наистина не се носи. В този момент разбрах много неща и осъзнах причината за синините и протриванията по чувствителните части на тялото след тренировка. 

Неносенето на слипове под gate има само един недостатък – при падане. Ако скъсате gate, ще разкриете буквално всичко. 

3. Колко си навъртял и какво е FTP?

Стойността на тези два параметъра може да разкрие много за реалната форма на колоездача и не всеки ще ви отговори. Има колоездачи, които буквално се хвалят с тези данни, а познавам и такива, които стриктно пазят данните за своята форма. Затова, ако ви интересува нечие представяне или изминати километри, опитайте да зададете въпроса така: Колко километра караш годишно? Колко вата е твоето FTP?

4. Защо хоби състезателите не носят profi team облекло, национални или шампионски екипи?

Лично аз бих облякъл profi облекло или шампионски екип само ако наистина съм такъв или ако отивам да подкрепям любимия си отбор на tour, или ако искам да взема автограф от някой световен шампион. В колоездачната общност това отново е вид faux pais, защото такива екипи трябва наистина да се заслужат. Ако освен това нямате спортна фигура, изглежда комично.  Затова ви препоръчвам да изберете нещо по-стилно.

Вижте например колекцията на UYN, CASTELLI, MONTON или на марката Holokolo.

Вярвам, че с тази статия ви помогнах и отговорих на въпросите, които може би сте се страхували да зададете на по-опитните си колеги на байка.