Тъмнина

Познавам хора, които отиват сами в полунощ до най-близкия замък на хълм, заобиколен от гори, до гробище или пещера, но аз не съм един от тях. Имам уважение, граничещо със страх към тъмното. Но за да не кръжа под лампите цяла зима, започнах да се боря с него и постепенно отивах все по-навътре в гората.

Подготовката трябва да започне още през лятото. Докато шофирате по същото време, когато вече е тъмно през зимата, трябва да си кажете, че единствената разлика на асфалт или пътека в гората в 20:00 часа е по-малко лумени.  Належащите мисли, че още по-малко хора и повече животни трябва да бъдат изселени незабавно:-)

Лятното обучение на тъмно също включва каране, започващо през деня и завършващо в здрач до тъмнина. Постепенното затъмняване и последващото непрекъснато освещаване не ми изглеждат толкова страшни, колкото мигновеното потапяне в мрака на зимата. Например излизане след работа с неограничен пропуск, тъй като съпругата и децата бяха в къщата на родителите й - три часа слънчева светлина по тъмно не бяха достатъчни, така че последният час беше вече след мрака по пътеките и нямаше страх. Просто бях пълен с ендорфини от карането, което не позволяваше никакъв страх.

По-високо ниво на такава подготовка преминах на семейни почивки из страната ни, където тръгвах по здрач в непознат терен. С риск, ако колелото ми се развали, да остана на тъмно в пуста гора. Въртях се на една равнина почти по тъмно, исках да снимам приказка, но абсолютната тишина на гората веднага ме качи на седлото и отлетях към базата да спя.  Непознатият терен има своето очарование и любопитството ви изкушава да изследвате колкото е възможно повече от него, докато не разберете, че сте отишли ​​твърде далеч. Тогава дори не е нужно да е тъмно - имах преживявания дори през деня, когато осъзнавах, че съм толкова далеч от цивилизацията и че дълбините на гората са толкова мистериозни, че предпочитам да се въртя и да тропам обратно около собствената си ос.

През зимата първоначалните опити бяха предпазливи. Първо до края на гората точно зад блока, надявайки се, че в случай на авария вечерта ще се появи някой и ще се обади на 911. След това също карам през гората между жилищни кооперации и асфалтови горски алеи, където знам, че има или къща на лесничея, или вила с постоянен персонал в гората. Виждайки, че след преминаване през мрака накрая има светлина, ми дава кураж.

В момента съм на ниво, за което никога не съм мечтал, но все пак не бих соло дълбока гора в тъмното. Гъста гора посред нощ с куп подобни глупаци, това е различно преживяване. 3-4 броя мотористи ще си помагат взаимно в случай на спешност и благодарение на такива карания, аз възприемам нощната природа на дълбоката гора, което от своя страна дава смелост за соло нощни карания.

За такива опити нося висококачествена, силна лампа от 1000 lm, поне една резервна от 400 lm и докладвам подробно планирания маршрут у дома.

През зимния сезон, след 3-4 тъмни карания през работната седмица, се чувствам малко странно през уикенда, когато карам през деня:-)