.png)
Когато синът ми и съпругата ми чуха каква тема искам да поставя на виртуалната хартия, и те поискаха думата, така че не се поколебах и давам предимство на дамата с нейния поглед върху нещата като първа:):
Аз мога да се изкажа само като участник в екскурзията. Казвам, аз не съм колоездач, вече няколко години съм там като носач на пелени, салфетки, аптечка....
Тръни, кърлежи, разбити колена, това искам да решавам веднага, а не вечер у дома. Аз виждам разликата от гледна точка на човек, който се радва, че се вози, че bike няма онези идеи (и нервна система), които някога имаха конете, и че се съгласяваме по въпроса за посоката и скоростта на движение, докато не се намеси по-висша сила или лош късмет. От гледна точка на човек, който не излиза навън, за да събира керамика или нещо такова, за да си подобрява кадровия профил, а за да се наслаждава... Аз на асфалта се радвам, че наоколо има дървета, поточета, щъркел – бял, черен, няма значение, само да има живот. Честно казано, на равното, от време на време кола, полета, прах, сенна хрема, сигурно щях да полудея на тази равнина, тези хълмове човек малко ги има нужда. Когато искам да се изморя, мога и там, и там, но аз предпочитам хълмовете. Но ми е ясно, че ако искам наистина да овладея bike, да имам и някаква техника, трябва хубаво тук в гората да карам, а не да търся гладки пътища. Само че там вече не мога да въртя глава, да се възхищавам на фауната, флората, там се държа като кърлеж и се чудя от кога е нормално от bike да те болят ръцете.
Най-добре се вижда тази разлика в края на деня в банята. Когато се прибере вкъщи един такъв измокрен елемент, някак си се хвърля в пералнята и се пере с ultra bio чувствителен перилен гел за деца. Чудесно. Но когато се прибере от гората една такава мръсна свиня (да не се приема лично, и аз така изглеждах наскоро, не като майка на две деца, а наистина като свиня от локва), тогава хубаво трябва да се накисне, да се почисти, после сифонът, сапунът с елен преживява своите 15 минути слава и чак тогава следва пералнята. И пак после някой жертвоготовен човек почиства уплътнението на вратата, където се е намерила още кал.
Но обратно към моя поглед върху карането. С цялото уважение към физиката и гравитацията, нямам желание да се търкалям по земята, да седя в спешното, да имам разбит нос и да се надявам, че маските ще се носят още месец, за да не го види никой. И така срамежливо и охотно влача моя красив full suspension bike по асфалта. На асфалта по принцип няма какво да ме събори на земята, когато се държа здраво вдясно, за да не ме блъснат момчетата, които се спускат срещу мен, когато успея да заобиколя новоизлюпените змийчета по краищата на пътищата, и когато не ме нападне сърна, които и без това са по-малко, а и тази, която срещна, вече има една среща зад гърба си и само тъжно чака на банкета края си.
Теренът обаче, това е супер, когато пред мен кара някой, който знае къде е север, евентуално и юг и нашия блок... но ако се ориентирах и знаех, че наистина няма да се загубя, тогава е наистина по-забавно, макар че... На бетон в най-тясното място ще срещна човек с голямо его и широки кормилни... под листата със сигурност има големи камъни, дори и наоколо да изглежда като след пустинна буря, и когато се съсредоточа върху локвите, със сигурност ще ме събуди прекалено ниско разположен клон на дърво, за който сме учили, че короната започва поне на 15 м над земята:).
Толкова от гледната точка на съпругата, и тъй като по-малкият 2,5-годишен син Филип има предимство пред по-големия 11-годишен Макс, а по-големият, т.е. аз, пред двамата синове, ще запазя реда Филип, аз и Максо:-)
Филип обаче казва, че ще мине с балансиращото си колело през всичко, той е малък танк и не смята да се занимава повече с темата:-).
Моят поглед върху нещата е, че съм изключително щастлив, че ме плениха именно тези два различни спорта, които ги свързва само това, че инструментът за производство на ендорфини е двуколесен инструмент.
MTB като по-близък на сърцето ми спорт е източник на забавление, отпускане, радост от престоя директно в сърцето на природата, размишления за начина на преминаване на препятствия, спонтанна усмивка при спусканията и интервална тренировка с постоянно редуване на интензивността нагоре и надолу.
Понякога имам в главата си начертана предварително трасе, друг път само скелета му, а понякога нищо. И често дори от предварително начертаното трасе излиза нещо съвсем различно, от freeride пак това, което съм карал предния ден. Възможностите при MTB са много повече отколкото на асфалта, тъй като съм ограничен само от кондицията, проходимостта на байка, наричан още танк, и инстинкта за самосъхранение при спусканията. На MTB-то се усъвършенства техниката, особено при изкачвания по стени, пълни с камъни и корени. Понякога тези гадини причиняват и псевдопад при изкачване.
Пътят от моя гледна точка е скука, особено равнината, затова дори и на асфалта търся гора и хълмове, като имам късмет, че живеем близо до лесопарк, в който може без проблем да се "загубиш" и за 3 часа без да минеш по едно и също място повече от веднъж. Лесопаркът често означава и изветрял асфалт, на което съм приспособил избора на машината, която е макар и cesťák, но с 32 mm гуми и дискови спирачки. Хейтването на асфалта малко ще смекча, защото когато дърпам хълмовете на пълна мощност, тогава се радвам на плавното въртене и по-бързото натрупване на километри. На cesťák за същото време стигам по-далеч и вместо да мисля за трасето, мисля за живота и избора на тема за следващия блог или дали случайно не ми трябва нова тениска. :)
Че са различни спортове показва и различната екипировка, различни обувки, различни дрехи, на MTB нося за разлика от пътя и раница. Различна скорост, различна геометрия, трениране на различни мускули, различна стойка и логично най-вече различна настилка, по която се търкалят двете колела.
На пътниците определено препоръчвам да опитат и терена, а на калните – асфалта. Различни усещания, различни скорости, различни преживявания.
И накрая кратък поглед върху нещата от по-големия Максо.
Аз като дете обичам да се лудувам на байка. Скокове, спускания, потоци, кал, това е нещо за мен. И това ми дава моят horák в гората и на trial-ите. Понякога боли, като разрязан крак на последната тренировка, но това минава, за разлика от нуждата ми да скачам. Понякога асфалтът на cesťák също не ми пречи, но аз предпочитам гората, която е моята площадка!
Както виждате, при нас преобладават хълмовете и теренът, някак си там се намерихме. Съпругата заради безопасността в гората – асфалт, но все пак предпочита природата и ако може свободата на движение пред претъпкана дига или скучна равнина.
