Семейство на колела

Продължаваш да говориш само за приказки, маршрути и приятели от приказките, мислиш ли, че някой го интересува?

Така прозвуча от жена ми в началото на миналата година. Оттогава тя е изминала около 2500 км и все още иска още:-)

Как стана така, когато й продадохме хубав HT някъде през февруари с мотива, че размерът не й става, което беше вярно, но най-вече че няма да го използва повече?

Няколко промени в живота ми бяха достатъчни, спрях да снимам толкова много за приказки, но продължих да ги снимам по същия начин, дори повече, а интересът от другата половина дойде от само себе си. Но какво да кара, когато колелото й го няма?

В края на краищата аз имам достатъчно свои, така че спокойно се оседлавайте, докато аз ще карам HT със седалка и малък син в него, до нас е скучаещ по-голям син, който хленчи, че се влачим и караме все едно и също. И съпругата толкова хареса пълната, че тя измина 1500 км от юни до началото на ноември и когато предложих да си купи собствена машина, тя реши пълната. Тя не носи протектори, защото шофира по-отговорно от тримата си крале взети заедно, но е пълноправен член на семейния ни екип:-)

За да не я обвинявам, тя караше понякога в миналото, но с времето по незнайни причини реши, че това не е за нея. Опитахме се и да променим нейните басни, но някак си не й хареса. Едва след 1-вия тест с малкия Филип в столчето след 2-годишната й пауза настъпи обратът. И се разби като гръм. Започнахме да се придвижваме до стартовете с кола, което я разтовари от стреса от движението. Търсим спокойни маршрути, с минимум хора, което в околностите на БА е трудно, но възможно. Сменяме маршрутите, редуваме асфалт и терен, можем да отидем на едно място по няколко пътя, така че дори възрастният Максач не се оплаква от монотонността както преди. И ако темпото му се забави, го карам да се возим с цялото семейство, където, освободен от 20 кг бонус място + пътник, той има много работа, за да ме изостава, но подозирам, че скоро ще се промени. Вече не му взимам пълно когато тръгне HTčko, респ. HT, когато ходи на велокрос, но равни басни, иначе нямаше да мога да се справя с него сега:-)

И когато момчетата искат да се катерят, вместо да шофират, слагам Ерика в колата, колелото й на покрива и докато аз се грижа за децата, тя го кара. Абсолютно страхотно. А малкият все пита дали иска и той да е до нас на бияч. Е, нямаше да стигнем далеч, защото тук жаба, там буболечка и повече стоене, отколкото каране, така че избираме компромис. Планираме маршрути около катерушките, където ще кара и след карането винаги ми обещават бияч около казармата. Малкият има и собствена детска фланелка, нека се почувства като част от отбора! Като 2,5-годишен той вече можеше да се справя с педалите, но предпочитаме да изчакаме разширяването на семейния влак с един вагон до следващата година.

Така постепенно и спонтанно се превърнахме в колоездачно семейство, което кара през сезона и през седмицата, не само през уикендите, по празниците с приказки на покрива, по-големият Максач кара за клуба, по-малкият Филип смята това двуколесно чудо за стабилна част от живота, както в другите x-box семейства или как се пише...

Те са активни, щастливи, опознават заобикалящата ги среда, стават част от природата и я смятат за своя детска площадка.