.png)
Колоездачните състезания Okolo Slovenska са състезания, които се провеждат ежегодно в Словакия. От няколко години те са включени в категория 2.1 UCI, което означава, че в тях редовно участват най-големите колоездачни имена, които през годината имаме възможност да видим само по телевизията. Когато разбрах, че Okolo Slovenska ще стартира само на няколко километра от мястото, където живея, знаех, че не мога да го пропусна. Как заедно с брат ми преживях ден, пълен с вълнение и ентусиазъм към колоезденето, ще ви разкажа в тази статия. (състезанията се проведоха 18.9 – 21.9.2019).
Представяне на отборите
Първият етап трябваше да стартира чак сутринта на следващия ден. В навечерието на старта на красивия средновековен площад в Бардеёв се проведе презентация на отборите, която трябваше да ни подготви за първия етап. Пристигнахме на площада, когато вече започваше да се пълни с хора. Докато чакахме колоездачите, имаше съпътстваща фолклорна програма. През това време се придвижихме напред до бариерите, за да имаме възможно най-добър изглед към сцената, на която постепенно излизаха колоездачите. Най-много се радвахме да видим Emanuela Buchmana, който през тази година зае невероятното четвърто място на Tour de France. Заслужават да се споменат и други имена, които бяха сред най-големите звезди на състезанието. Сред първите представени състезатели бяха именно най-големите фаворити. Да видиш Emanuela Buchmana, Alexandra Kristoffa или Eliu Vivianiho на живо беше едно от най-големите преживявания на вечерта. Да стоиш само на няколко метра от най-добрите спринтьори в света, които редовно се състезават с Peter Sagan за победата, е нещо, което няма да остави равнодушен нито един фен на колоезденето.
Представяне на звездите
Словашки национален отбор
Deceunick Quickstep тим
Денят на състезанието
Първият ден беше специален, тъй като в същия ден беше планиран етап, който стартира сутринта, а следобед индивидуално бягане по часовник. Искахме да пристигнем на мястото на старта още преди началото, тъй като нашият план беше да намерим автобусите на най-големите отбори и да чакаме пред тях до пристигането на колоездачите. Имахме късмет, защото всички World Tour отбори бяха паркирали автобусите си само на няколко метра един от друг.
Пълни с вълнение, чакахме първите колоездачи, докато техниците на отборите подготвяха техните велосипеди. Разбира се, първият автобус на отбора, при който спряхме, беше не друг, а Bora-Hansgrohe. Изненада ме колко словаци (освен колоездачите :D) са част от отбора. Техникът, който подготвяше велосипедите, също беше словак. Той раздаваше колоездачни шапки и една получи и моят брат, което много го зарадва.
Автобусът на Bora-Hansgrohe
Колоездачите бяха в своите автобуси и всеки момент трябваше да излязат. Сред първите излезе Emanuel Buchman, към когото веднага се затичахме и с моята развълнувана английска реч го помолих дали можем да се снимаме с него. Да имаш снимка с един от най-добрите катерачи в света – това не може всеки да се похвали.
Брат ми с Buchman
Bora-Hansgrohe имаше богата стартова листа. Братът на Peter Sagan Juraj и Erik Baška също стартираха. От тях успяхме да вземем поне автограф, тъй като при тях се събраха най-много фенове. Колоездачите започнаха да се загряват и така постепенно се преместихме към старта, който трябваше да бъде след няколко минути. Стартовото поле започна да се изпълва с пъстроцветни екипи. Тъй като всеки отбор има различен спонсор и различен цвят на екипите, гледката към пелотона с толкова много цветове радваше най-вече децата, които преди старта на професионалистите имаха свои собствени мини състезания. Да имаш възможно най-цветен екип е добре и от гледна точка на безопасността и видимостта. За това повече някой друг път.
Прозвуча изстрел от пистолет и пелотонът се отправи по 138km трасе. Състезателите трябваше няколко пъти да преминат през Radničné námestie. Докато чакахме преминаването на колоездачите, с брат ми изпихме кафе и се наслаждавахме на атмосферата на професионалните колоездачни състезания.
Настъпваше последното и финално преминаване през финалната линия. Атмосферата на площада се нажежаваше и за спринта на най-добрите колоездачи дойдоха да гледат и минувачи, които се прибираха от работа. С брат ми намерихме място до бариерите няколко метра след финала, което ни позволи да видим целия спринт. След полицейските коли и съпътстващите мотори, зад завоя се появиха с пълна скорост колоездачите, борещи се за победата. Ellia Viviani и Alexander Kristoff се състезаваха помежду си, като Kristoff беше по-бърз и спечели. С немо удивление наблюдавах тази сила и скорост, които могат да развият само истински професионалисти.
Преминаване на колоездачите
Часовник
След обявяването на победителя и раздаването на екипите последва индивидуалното бягане по часовник. То трябваше да покаже кой от участващите колоездачи е най-добър при каране срещу хронометъра. Слязохме от площада между автобусите, за да можем този път да се насладим на специалните велосипеди за часовник. Беше страхотно, че можехме просто да се разхождаме между тях и дори да докоснем някои от тях (всеки от тези велосипеди струва над 10 000€). Някои велосипеди имаха на седалката залепено парче груба хартия, което трябваше да предотврати прекалено хлъзгане на седалището по време на каране.
Велосипеди за часовник
Часовникът е специфичен с това, че всеки колоездач кара сам за себе си и колоездачите стартират един след друг с интервал от една минута. Да бъдеш на старта при часовника не е толкова интересно, затова си намерихме място под стръмен павиран хълм, от който колоездачите се спускаха директно от площада. Скоростта, с която минаваха покрай нас, беше толкова висока, че обективите на фотоапаратите трудно ги улавяха цели. Колоездачите предпочетох да заснемам с мобилния си телефон, но все пак успях да направя и някоя снимка. Над главите ни имаше кран, който управляваше операторът на RTVS. Като черешката на тортата на този прекрасен ден, се появихме и по телевизията.
Снимка от часовника
Да участваш в колоездачни състезания от световен мащаб с професионално участие е със сигурност незабравимо преживяване за всеки, който обича колоезденето. Да усетиш атмосферата на състезанието директно от мястото на събитието е нещо, което телевизията никога не може да предаде. Ако имате възможност да участвате в подобно събитие, не го пропускайте. Струва си.
