На велосипед с история – южните Brdy

Често си казвам колко е страхотно, че мястото, където живея, е заобиколено от толкова красива природа, гори, хълмове... И макар че планините Brdy не са толкова търсена дестинация за излети, както например Šumava или Krkonoše, вярвам, че имат какво да предложат и тук могат да се открият интересни и загадъчни места. Някои от тях ще ви покажа днес по време на нашата разходка из най-южната част на Brdy. Искате ли да се вдъхновите? Тогава се качваме на велосипеда, внимание, потегляме!

Започваме карането в Rožmitál pod Třemšínom и се насочваме на юг, извън града. Пътят започва да се изкачва, минаваме покрай табелата за край на града и в далечината вече виждаме гъсто залесения планински хребет. Леко изкачване, засега по асфалт, ни отвежда до сградата на бившите казарми, които през 2003 г. напускат последните войници. По протежение на оградата пътят все още леко се изкачва, но се кара приятно и откритото пространство приканва да се наблюдава долината на града, зад която на отсрещните северозападни склонове се издигат върховете Praha и Malý Tok. Скоро сме заобиколени от иглолистни дървета и по укрепен път продължаваме до Voltuš. След завой наляво вече сме на истински горски път и започваме да усещаме малко по-стръмно изкачване. Все пак сме в планината :-) Първата спирка вече наближава. Заобиколени сме от гъста гора, въртим педалите нагоре с по-висока каденция, караме по мека иглолистна постеля. Понякога техниката ни се тества от някой корен, но това не ни спира. Тук сме – Mohyla Jakuba Jána Rybu. Музикален композитор (автор на „Hej mistře…“), педагог и една от най-значимите местни личности, именно тук завършва своя жизнен път. За щастие ние не приключваме и продължаваме нататък.

Изкачваме още около 40 метра височина и достигаме до панорамата „Nad Voltuší“. Оттук целият Rožmitál pod Třemšínom е като на длан. Вижда се и Příbram, който е на 20 км. Но не се бавим и продължаваме напред, предстои ни още много.

Леко спускане и след това дълъг, доста прав участък от хубав горски път, по който карането върви бързо. Гората ухае на гъби – явно вече започват да растат. Кратко изкачване и после спускане. Смърчовете наоколо се сгъстяват и леко намаляват видимостта, когато пред нас се появява поляна. Статуята на Panna Mária Březnická, която комунистическият режим наричал зловещо „Železná panna.“ Голям късмет, че този паметник е оцелял до днес.

По спокоен спускащ се чакълен път продължаваме нататък до асфалта. Завиваме надясно и се озоваваме на кръстовището „Na Dedku“. Пресичаме главния път, по който през май 1945 г. американската армия е напредвала към Прага и е стигнала до Rožmitál. Но с оглед на споразумението с Червената армия и демаркационната линия, американците трябвало да се изтеглят обратно към Lnár. Боевете от Втората световна война тук поне напомня паметникът на падналите партизани.

Отляво ще видим новопостроената база на скаутите от Rožmitál. Старата изгоря преди няколко години и благодарение на скаутите, доброволците и дарителите новата сграда беше завършена.