Джурасик СВЯТ И ХЪРВАТСКО МОРЕ КАТО НА ДЛАНА

АТРАКТИВНИ ОФЕРТИ

След първите пролетни километри колоездачът започва да мисли за своите летни етапи, които водят
около дома му, но и в страна, която все още не е изследвал. Фирми, които организират тренировъчни лагери в чужбина, примамват спортисти с предложенията си да изследват колоездачни маршрути, напр. в Хърватия, Испания или Италия. Такъв тренировъчен лагер осигурява богата програма за колоездене за спортисти с различни способности в по-топъл климат. Кой любител на колоезденето не би се заинтересувал от подобно предложение?

Самият аз признавам, че офертата ми хареса. По-конкретно, Хърватия и нейните колоездачни маршрути около Ривиера Макарска. Различни оферти и статии споменаватСвети Юре 1762м. п. м., част от национален парк Биоково. Изглеждаше наистина интересно на снимки или различни форуми. Велосипедистите могат да се качат на върха буквално от морското равнище или от входния паркинг, от който има 23 км изкачване с различни проценти наклони. Хълмове, богати на серпентини и зад гледки към красивото Адриатическо море. Аз също исках да се насладя на ваканцията със семейството си, затова я планирахме в централната или южната част на Хърватия, за да мога сам да изпитам този крайбрежен паметник. 

ТРУДНО НА ТРЕНИРОВКАТА, ЛЕСНО НА БОЙНОТО ПОЛЕ

Предпочитам активна ваканция, затова открихме град Рогозница, който има тихи места за почивка, но също така и богати туристически възможности за разглеждане. Програмата на нашата ваканция беше плуване в морето и хващане на витамин D по слънчевите плажове, но също така и пътувания до близките градове и острови. Разбира се, бях готов да изследвам страната и от велосипед. Знаех, че ме чакатвисоки температуритака че ще имам нужда от достатъчно течности и храна, както и ефирно вело облекло с добра терморегулация. 

Подготовката за почивка в Хърватия включваше не само опаковане на бански костюми и слънцезащитен крем, но и постепенно обучение по хълмовете, което подготви краката за по-дългото изкачване до Свети Юра. В Рогозница също имах много маршрути, по които опознавахнови райони на тази страна всеки ден.Резервните вътрешни гуми в случай на спукване също бяха важна част от оборудването ми, защото знаех от собствен опит, че по пътищата често има малки тръни или отломки, които лесно могат да причинят аварийно спиране.  

НАЧАЛА, ПЪЛНИ СЪС СИЛА

Тъй като от Рогозница до Макарска Ривиера имаше около два часа път с кола, тръгнах рано сутринта. Исках да завърша етапа сутрин, за да избегна обедните "горещи вълни". Дестинацията ми евръхСвети Юре, реших да тръгна от портата. Паркирах колата на входа на националния парк Биоково, платих входната такса от 25 куни и започнах да се изкачвам. 

Наслаждавах се на добрия асфалт през първите километри и усещането за по-висока температура беше частично елиминирано от сенките на боровата гора. Знаех, че изкачването ще бъде постепенно с всяко превключване, така че се опитах да разпръсна силата си, за да не я изгоря веднага в началните километри. Наистина след първите километри се появиха първите пейзажи на красивото море. Тогава човек не знае дали да улови тези образцови гледки само с очите си, или да запази спомените в архива на камерата, или по-скоро да не спира, за да не излезе от ритъм. 

ВСИЧКО МОЖЕ ДА ИЗНЕНАДА ПО ПЪТЯ

След първоначалните превключвания се приближих до пряката, където възрастен господин отглеждаше коне. Когато тези величествени животни ме видяха, хукнаха към мен. След като разбрах, че между конете и мен няма ограда, изпаднах в паниката. Когато бяхме на около 2 метра един от друг, конете смениха посоката и препуснаха нагоре по близкия хълм. След това пулсът ми се покачи с още 10 удара в минута без никакво допълнително физическо усилие и краката ми станаха напълно сковани. Издишах го, засмях се и продължих.

На по-висока надморска височина нямаше гори, само скали и изгорена от слънцето трева. С повишаването на температурата усетих, че бавно започвам да се пържа в собствения си сок. Със сигурност познавате чувството, когато по тялото ви започне да се образува сол. Беше необходимо сспазване на питеен режим, за да се избегне дехидратация или топлинен удар. Имах много течности със себе си, но бях наясно, че ще трябва да напълня вода по пътя. Спасиха ме дюкянчета, които бяха равномерно разпределени по маршрута. 

ЦЕЛ ДА ДОСТИГНЕТЕ

С нарастване на километрите и надморските метри започна да се появява целта на моя етап - предавателят на Свети Юра. Когато велосипедистът види върха на своето пътуване, гледката го мотивира да върти педалите още по-силно. По пътя се изненадах, че в някои участъци пътят е доста тесен, но мотоциклети, коли или автобуси нямаха проблем с това. Хареса митолерантността на шофьорите, които или стояха на спирките и пропускаха велосипедистите, или ги подминаваха внимателно без признаци на гняв или натискане на клаксони.

Пропуснах последните 4 км до финала, така че направих последните снимки под финалната линия. Тогава един колоездач ме поздрави и по поздрава разбрах, че е чешки "брат". Заприказвахме се и заедно продължихме към върха. Той ми се похвали, че това вече е единадесетото му изкачване в живота. В този последен участък пътят премина много бързо за мен, защото мислите ми, потопени в дебата, не осъзнавах крайните метри на височина.

Стигнахме нашата дестинация. Стигнахме на връх Свети Юре. Усещането за щастие от етапа на катерене беше заменено от спираща дъха гледка към морето и заобикалящата природа на Хърватия, която имах в дланта си. На върха имаше много туристи, сред които чух и нашия словашки. Когато срещнете туристи от Прешов на място на около 1100 км от Словакия, човек разбира, че светът е наистина малък. 

В сравнение с изкачването, слизането продължи по-малко от половин час. На слизане е необходимо да се обърне внимание на неравната асфалтова настилка, на много колеги велосипедисти, но и на насрещно идващи моторни превозни средства. Накрая тествах качеството на пътищата по плажовете на Макарската ривиера и обядвах със заслужена наливна бира и гледка към морето. Изпитах радост и благодарност въпреки че бях изтощен от силната жега. Тогава разбрах, че изборът на лек и дишащ велосипеден комплект е наистина добра идея. 

ПОСЛЕДЕН СЪВЕТ

След този личен опит мога да дам на колоездачите прост съвет: ако имате своите мечти за колоездене, не се колебайте, качете се на колелото си и тръгнете да ги сбъдвате. Подготовката понякога може да е трудна, особено от физическа гледна точка, но резултатът и усещането за сбъдната мечта ще си заслужават.